Сам

Вън мрачно е – вали,
светкавица и после пак гърми.
Гледам по улиците стичат се водите
и потапят се в тях колите.

Виждам кака в якето се гуши,
училището вече свърши.
Прескача локвите пред блока и пое в другата посока.

Кака от закуските спестява
и близалка пак ми подарява.
Мама пък и забранява,
да закусва и повтаря.

Моята кака е добра,
но не става за игра.
По тетрадката и аз щом драсна
по ръката тя ме плясна.

Сутринта целуна ми челото,
после грабна си палтото.
Студено е, не мога да изляза с колелото,
пак ще гледам през стъклото.

Наташа Панчева, 2007 г.