стихове

Начало | стихове | Приказка за есента

Приказка за есента

Елисавета Багряна | 2016-09-23

Приказка за есента

Обрала лозя и градини
и скришом настлала тавана
с гроздове бели и сини,
с ябълки, круши и орехи
и с жълти ухаещи дюли.
 
И ни я видели, ни чули, 
когато в зимника слязла
и с мед и петмези догоре
напълнила делвите празни.
 
„Когато настане тук зимата
и с белите вежди намръщени
прогони децата във вкъщи,
и вятърът зъл и премръзнал 
завие в комините тъжно,
да има с нещичко майка им
да ги позарадва, залъже...“.
 
Така есента си говорила
и тихо обрала от двора
нацъфтялото жълто димитровче
и в детската стая за сбогом
букета на масата сложила.
 
И все тъй, нечута, невидена,
с поглед далеко унесен 
отишла си златната есен.


Коментари
1 коментар

alex stefahov, 9 г.,

Публикувано на 12.06.2019

tazi prikazka e heverojtha

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град