приказки модерни

Начало | приказки модерни | Патето и облакът от страх

Патето и облакът от страх

Диана Петрова | 2019-06-16

Патето и облакът от страх

Имало едно време едно непослушно патенце, което никога не вървяло с другите патенца и мама Патка. То все се оглеждало встрани – ту помирисвало цветенцата, ту се гонело с пчеличките, ту си тананикало тихичко: „па-па-па“.

Един ден то се загледало в един мравуняк. Това е замъкът на мравките, където мравките носят зрънца и пръчици и от тях строят малки къщички за дечицата си. Докато се любувало на пъргавите мравки, майка му и братчетата му се отдалечили и когато то ги потърсило с поглед, видяло, че вече ги няма. Патенцето се загубило. Изведнъж му станало страшно и то закрило главичката си с крилца. Така минало известно време и патето решило да погледне какво става край него. Открило очички и какво да види: край него на всички страни се простирал огромен облак. То попитало боязливо облака:
– Ти пък откъде се появи?
Облакът се ядосал, че патето му задава въпрос и отвърнал заядливо:
– Това си е моя работа. Само ще ти кажа, че ще ходя с теб, докато не спреш да се страхуваш.
– Но как така? – заплакало патенцето – аз се изгубих, защото не послушах моята мама Патка и сега много ме е страх.
– Въобще не ме интересува! – троснало се облачето.
Като чуло начумерените думи на облачето, патенцето се изплашило още повече. И тогава облакът станал още по-голям и по-заядлив.
– Ха-ха-ха! Никога няма да можеш да се измъкнеш от мен. Ще те преследвам винаги. Ха-ха-ха...
На патенцето му се свило сърчицето и заплакало безутешно. Плакало, плакало цял ден и накрая се уморило и заспало.

На следващия ден една капчица роса паднала на малкото му клюнче и го събудила. То било забравило къде е и колко е уплашено и се усмихнало на изгряващото слънце. Разтъркало очи и какво да види: пред него се изправила една малка фея с вълшебната си пръчица. Патенцето се приближило и започнало да я разглежда с интерес. Изведнъж феята кихнала и започнала да мърмори бързо и задъхано:
– Пфу, най сетне те намерих, търся те цяла вечност.
Патенцето се слисало и не знаело какво да каже.
– Не, не, не се плаши пак, че отново ще дойде облакът от страх и ще те обгърне. Тогава пак няма да мога да те намеря. – извикала феята.
Патенцето се поуспокоило и попитало:
– Но какво е това облак от страх?
– Ами не знаеш ли, той се появява винаги, когато много те е страх и ми пречи да видя къде си. Така не мога да те спася, когато си в беда и си се загубило.
– Аха. – казало патенцето – значи си дошла да ме заведеш при моята мама.
– Да, щях да дойда и по-рано, но тебе все повече те беше страх и тогава облакът ставаше по-голям, докато накрая съвсем не можех да те видя. Добре че заспа и забрави да се страхуваш, та тогава най-сетне да изчезне облакът от страх.
Чак след тези думи на добрата фея патенцето се поуспокоило.
– Сега готово ли си да те заведа при мама Патка?
– Да! – отвърнало радостно патенцето.
И феята влязла с патето в една локва наблизо, ударила с вълшебната си пръчица по водата и локвата политнала.

След като пристигнали при мама Патка, тя целунала патето и преди да се сбогуват, му заръчала:
– Друг път ако ти се случи да се загубиш, запомни едно: никога не се плаши, защото иначе няма как да те открия.
Патенцето кимнало в знак на съгласие и се сгушило в топлото тяло на майка си. Феята се усмихнала:
– А сега трябва да вървя, че ме чакат и на други места.
После ударила с вълшебната си пръчица в един камък, бързо седнала на него и камъкът полетял към небето.



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град