История

Начало | История | Хинденбург – бъдещето на авиацията през 1936 година

Хинденбург – бъдещето на авиацията през 1936 година

Аз детето | 2018-09-27

Хинденбург – бъдещето на авиацията през 1936 година

Някога виждали ли сте дирижабъл или наричан понякога цепелин? Те рядко прелитат над нас и обикновено го правят само по много специални поводи, но щом го видиш оставаш възхитен. Нещо голямо, което прилича на продълговат балон се движи бавно-бавно над теб и ти го виждаш в целия му блясък. Дирижабълът всъщност наистина е балон, но е управляем и снабден с двигатели. Това принципно нововъведение му дава възможност да променя посоката, скоростта и височината на полета, което вече позволява широко използване за превоз на пътници и товари. Изработва се с продълговата аеродинамично обтекаема форма за намаляване на челното въздушно съпротивление. Днес дирижаблите не са чак такава новост, когато става въпрос за авиацията, но можете ли да повярвате че до преди известно време са били смятани за най-модерното бъдеще на въздушния транспорт.

Първият дирижабъл датира от 1852 г., когато французинът Хенри Гифърд го построява и го пълни с водород. На него той монтира и малка парна машина, която позволява на дирижабъла да достигне скорост от около 10 километра в час. По-късно през 19-ти век германският граф Фердинанд фон Цепелин (хихихи кръстил го е на себе си) е подобрил изобретението. Той разработил твърдия дирижабъл с рамка от леки метални греди, които помагали да се защити интериорът, който бил изпълнен със силно запалим водороден газ. Тези твърди дирижабли станали известни като „цепелини“. Въпреки че използването на водород ги е направило уязвими, цепелините са били смятани за бъдещето на въздушния транспорт. Освен това германците продължавали да строят все по-големи въздушни кораби, които могат да превозват много пътници.

Така през 1929 г. граф Цепелин успешно прелитал на големи разстояния. През следващото десетилетие осъществил първата трансатлантическа въздушна услуга. Тя била толкова успешна, че стимулирала германците да създадат още по-голям въздушен превоз за пътниците наречен „Хинденбург“. Хинденбург пътува за първи път през март 1936 г., като тръгва от Фридрихсхафен, Германия. 804-метровият дирижабъл е смятан за гордостта на Германия. С капацитет от малко над 1000 пътници и максимална скорост от 135 километра в час той станал популярно средство за трансатлантически транспорт между Германия и Съединените щати.

Всичко щяло да е прекрасно ако Хинденбург не се взривил в пламъци на 6 май 1937 г. На този ден било планирано той да кацне на военноморско съоръжение в Лейкхърст, Ню Джърси, САЩ. При приближаването си обаче внезапно избухнал в пламъци. Целият кораб бил унищожен за малко над 30 секунди! Точната причина за експлозията остава загадка и до днес. Предвид нарастващата антинацистка нагласа в Съединените щати, някои подозирали, че експлозията е саботаж. Други предположили, че това е резултат от комбинация от изтичане на водород и някаква искра, вероятно от атмосферно електричество.

Хинденбург в действителност бил предназначен да използва хелий, който е по-безопасен от водорода. Съединените щати обаче наложили ограничения върху износа на хелиев газ срещу нацистка Германия, което принудило германците да използват високоексплозивен водород. Катастрофата на Хинденбург станала истинска медийна сензация. Целият инцидент бил заснет на видеоклип. Освен това радиоводещият Хърб Морисън записва моментно описание на събитията като е запомнен с репликата „О, човечеството!“. Така интересът към цепелините рязко спаднал и смятан за бъдещето на търговския въздушен транспорт приключил с това бедствие.

Снимка: pexels.com



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град