стихове

Есен

Димитър Светлин | 2016-09-20

Есен

p> Трепетликата на двора
изведнъж поруменя.
Стана пламък много скоро
и развесели деня.

Аз изтичах сутринта
и от алените листи,
без дори да ги чета,
цял гердан си намънистих.

И накичен отзарана
на врабчетата за страх,
като индианец станах
и със тях цял ден играх.



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град